Нова стъпка по стъпка карта за Пекин

Трудът и всеотдайността никога не остават без награда. 

Колкото до ездачките, няколко месеца ходех с такава и честно казано тя не даде индикации, за някакви допълнителни удоволствия от ездата. Като сме се събирали няколко пъти с нейни колежки и приятелки обаче, за някои съм сигурен, че изпитват повечко удоволствие на гърба на коня.

- С какво ще помагаш, тук с компютър не става, най-много да се контузиш...

Речено сторено – но излиза тя и я виждам, една хавлия точно на хубавите цици завързала, долу краката ѝ се виждат до една педя над коленете, абе, много секси – усмихнах се малко, тя пусна една съвсем бегла усмивка и мина покрай мен, аз пак се надървих, но се прикрих.

Още нови кръвосмешение Разкази кръвосмешение Кратки истории

Ели през това време работеше в градината – виждах я в далечината, абе апетитна е мамка му, тия дълги крака, това дупе, дори и през анцуг, хубаво изглежда, привлече ми вниманието. Мина денят, вечеряхме заедно всички, но някак почти не говорих с нея, леко загадъчна ми беше, ядосана ли е, темерут ли е, малко безизразна, неемоционална. Аз спах на нейния етаж, в стаята на децата, понеже е свободна, а тя си беше сама в спалнята, леко странно беше, но каквото такова.

— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.

Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще ??????? помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:

- Ще взема оня, който ме изведа на върха на Самодивските скали.

- Извинявай, нещо съм много напрегнат от вчера, силно се изненадах, умна си, разговорите ни бяха интересни, изглеждаш чудесно, хубава кожа имаш, тялото ти е много привлекателно, чаровна си, а пък вършиш такава груба и неприятна работа, това ме обърка малко, но ме привличаш, а съм сам от доста време и...

...нож. Благодаря ЖОКЕЙЧЕ за съвета може би един ден и кранта , като мен ще галопира:))))))

По този начин започва една от най-хумористичните приказки от Елин Пелин. В нея слабоумните герои изпадат в най-невероятни ситуации, заради своята абсурдна глупост. Намират тиква на пътя и без да знаят какво представлява тя. Решават, че е яйце и започват подред да го мътят. Тиквата се търкулва извън погледа на глупаците.

По физическо описание ми напомня на една бивша колежка, само че тя беше градско момиче, което си хвана селско момче и общо взето и нея не можеше да я уплашиш с никаква работа.